Еднопосочен билет
Тази седмица се върнах в България.
Последните три години и половина прекарах в Близкият Изток. По-точно в Израел – една чудесна, красива и интересна страна, която много харесвам. За това време си бях идвал два пъти за по няколко седмици, но този път е малко по-различно. За първи път летях с еднопосочен билет за София. Просто не знам колко точно ще остана в България и кога ще се прибера в израелският си дом. Причините за моето пристигане са малко по-различни от друг път. Преди си бях идвал в отпуска, а сега обратно – започнах тук една нова работа. Но за нея ще пиша друг път, след празниците. Сега e Коледа и настроението е приповдигнато. Моето също.
Другата причина, да съм тук сега е по-лична. Държа да присъствам на историческият момент, да видя с очите си как България ще „влезе в Европа“.
Според мен това е нещо наистина много важен момент. Аз съм си еврооптимист и такъв ще си остана. След като почти 20 години сме се стремили към нашето приемане в евросъюза, не ми се ще да пропусна купона. Mисля че, за страната това е огромна крачка напред, и то в единствено вярната посока. Приемам го почти като личен успех и искам да изживея изцяло емоцията.
Любопитно ми е как го възприемат другите хора. Явно има различни мнения по въпроса. Още събирам впечатления и не съм съвсем наясно с всички гледни точки. Но скоро ще мога да направя една „непредставителна извадка на общественото мнение и нагласи“.
Както сигурно всички знаете, последните дни бяха проблемни за аерогара София, покрай мъглите и отменените полети. Аз пък имах късмет, пътувах и кацнах без затруднения. Самото летище бе претрупано с всевъзможни багажи на всякакви пътници от различни отменени полети. Столицата, без да съм и разгледал обстойно ми направи нелошо впечатление. Всъщност две неща ме впечатлиха приятно.
Първото бе един духов оркестър, май цигански, който свиреше в зимната вечер. Бяха се настанили до църквата „Света Неделя“ – тази до „Шератън“ и цепеха мрака с песни и танци на народите. Разбира се, всичко бе в леко чалга звучене, но не това бе важното. Важното бе, че го правеха с удоволстие и настроение, което се предаваше на хората на улицата. А такива имаше доста. Стояха и слушаха с видимо удоволствие, оставяха пари в импровизираната им касичка и, което най-много ме изненада, ръкопляскаха след краят на изсвирените парчета. И аз постоях малко в тълпата, за да се заразя от доброто настроение на хората.
Второ, което ме впечатли приятно бе многото добре облечени жени с шапки. По принцип много уважавам дами с шапки – мисля че е проява на вкус и на стил да се носи подходяща шапка. А изобщо добре облечените хора по улиците, особено пък когато става дума за хубави жени, са нещо което определено ми липсваше в Ориента. Там, както сигурно знаете, няма магазини за дрехи „Втора ръка“ – те просто така си се обличат.
Да-а-а , добре дошъл в Европа, човече…
