DeLaRea.net – блог на Антони Де ла Реа – по света и у нас

Заглавието, както се сещате е взето от класическата музика, а поводът е „горската одисея“ на Негово Величество Симеон Сакскобургготски.

Бидейки убеден републиканец, винаги съм приемал бившият премиер като истински цар – де факто и де юре, от историческа гледна точка, това е последният български владетел. Макар да съм писал много за него (по-скоро – против него), то моето мнение е да не омаловажаваме историческата истина и да губим някакъв, какъвто и да е национален капитал, след като можем да го използваме за благото на обществото. В този смисъл, когато царят стана министър-председател, той направи известна услуга на нас – ако не за друго, то поне като куриоз, за България се написа някоя и друга статия по световната преса. Отделен въпрос е дали управлението на правителството на Сакскобургготски е било успешно или не – не ми се говори сега по въпроса, а и не това ми бе идеята на постинга.

Идеята ми беше за имотите на царя, които той си получи, с идването си в България (или с вземането на властта в държавата). Както и преди съм казвал, имотите си си негови и той трябва да си ги получи така или иначе. Цар или премиер, пъдар или горски, няма значение – законът трябва да е еднакъв за всички и Темида да е с вързани очи.

За зла врага обаче, именно с царя стана тази издънка с имотите. Върнали са му повече от колкото трябва. И то доста повече – направо дубъл на горите. Дали е случайно, или има зла умисъл е отделен въпрос. Приемам, че няма умисъл, станала е грешка, която все пак е открита по някое време.

Разбира се, като имаме предвид, че връщането в повече става по време на неговото управление и, че разкриването пък става по друго време ( когато Симеон е част от управлението и е възможно да е обект и на някакво политическо „извиване на ръце“ от коалиционни партньори ), то малко много стават случайностите, да е просто съвпадение. Вероятно все пак става дума за някаква тънка и задкулисна политическа игра, ще си кажат предубедените.

Е, аз съм от непредубедените и не искам никого да подозирам в каквото и да е. Ако подозирам някого, то тогава, значи и да го обвинявам, а това значи и да доказвам обвинението си. А аз не мога, така че по-добре да не се захващам с подобна „Кауза пердута“.

Но има нещо, което оставя горчив вкус в устата ми и нещо в което аз наистина мисля, че мога с основание да обвиня Негово Величество Симеон Сакскобургготски.

И това е, че сякаш стои настрани и някак безучастно наблюдава какво ще се случи с неговите имоти в повече.

Оказва се, че имаме странен (то в България кое ли не е странно ) юридически парадокс. Държавата май не може да си вземе това, което е дала в повече от недоглеждане на някои неин служител. Работата стигна до министъра на земеделието, който спазвайки буквата на закона, заяви, че не може да направи нищо. И на него съм склонен да му вярвам (доверчив човек съм).

Но ако всичко е така, то защо тогава самият цар не върне имотите – доброволно, с някаква декларация или там дарение? От канцеларията му вече заявиха, че не оспорват наличието на гори, върнати в повече. Но сега, знаейки и съгласявайки се, че е получил повече от колкото е трябвало, царят стои безучастен и ни гледа сеира, как ще си ги вземе обратно държавата. Никак, май.  

Та за това говорех. За нашият цар и неговият морал.

Горите, майната им – днес ги има, утре ги няма. Държавата ще обеднее без тези гори, но не фатално – тя няма да загине, защото ги няма. Но държавата ще обеднее истински и наистина може да загине, ако се окаже че управляващите ни нямат морал. Оня същият, новият, заради когото уж дойдоха на власт.