Сръбският път към Европа
От къде минава пътят на Сърбия към Европейския съюз?
Май минава през Косово.
Според отношението на властта в Белград към случващото се в размирната провинция, ще се определи посоката, а и скоростта на придвижване на нашите западни съседи в една или друга посока.
Възможно е да продължат да бъдат най-верният съюзник на Русия на Балканите. Те са си такива вече два века, така че това не трябва да ни изненадва особено. На нас, българите ни е втълпено, че ние сме най-проруската страна на полуострова, но това не е вярно, исторически погледнато. За Русия България е само средството, а именно Сърбия е цел. Затова и Москва ще насочи всичките си усилия – дипломатични, а защо не и военни – към запазване целостта на „остатъчна Югославия“, която вече остана да се състоя само от Сърбия, Косово, Воеводина, Санджак и българското Поморавие (не говоря само за Западните покрайнини).
Тази прекомерна руска намеса в западните балкани обаче има своя цена. В известен смисъл Русия прави „мечешка услуга“ на Сърбия. Да, руснаците могат и да попречат на Косово да обяви независимост сега. Но процесът е необратим – няма връщане назад. Ако не е сега, то все някога, Косово ще стане самостоятелна държава а не автономна част от Сърбия. И този процес може да се забави, но и да се предотврати в перспектива. Все някога ще се случи. Да се пречи умишлено на това е, като да се пречи на болният да се вземе лекарството, защото е горчиво. Това няма да го излекува.
А Косово е горчив хап за сърбите. Няма как да се примирят с отцепването на тази изконна сръбска територия. Там се формирала тяхната народност, тяхната държавност. Страшно е някой насила да ти отнеме най-ценното.
Но какви са вариантите? Има ли изобщо такива? Може ли Сърбия да задържи Косово, дори и насли, дори и с война? Не, не може. То вече не е нейна територия, макар никой да не гоказва на глас. Косово е друго, на косоварите и това е обществена тайна. То си е вече независимо. Приемането на някаква „Декларация на независимостта“ и нова конституция са само формалното узаконяване на един станал вече исторически факт – Косово е независимо от Сърбия.
Проблемът остава за сърбите. И илюзиите. Те са дотолкова заслепени от тях че са готови да повярват на обеания, само защото им се иска да са верни. И са готови да направят сделка кон за кокошка. Да подарят нещо, което имат – своята енергетика – на „Газпром“ срещу обещанието, че Рузия ще им даде това, което нямат – Косово.
Но Косово не е и руско, та да го обещават, още по-малко пък да го дават, на когото и да е. Така че, сега в Белград живеят с някакви илюзии, че могат да хванат някакъв потеглил вече влак. И тези илюзии пречат на Сърбия да поеме своя истински път – този встрани от рускато влияние, но в посока присъединяване към Евроструктурите.
И колкото по-бързо го осъзнаят, толкова по-добре за тях. Хапчето макар и горчиво трябва да се изпие, за да се излекува болният организъм. Всичко друго е агония и отлагане на смъртта.
Можете да видите още нещо по темата: Сърбия: Какво предстои – растеж или криза?