Президент Първанов – от добрите или от лошите?
Гледах доста внимателно цялата пресконференция на президентът Георги Първанов в неделя.
Разбира се, всичко това бе една перфектна PR акция от страна на неговият екип.
Направи ми впечатление продължителността на пресконференцията и доста свободният и начин на водене – общо взето нямаше някаква цензура. Всеки бе свободен да пита каквото си иска.
Относно продължителността исках друго да кажа – че тя бе предварително заявена с време от около час и половина, но се удължи двойно – нещо, което бях сигурен че ще се случи „инцидентно“ (“поради големият зрителски интерес“, както се казва). Защото сигурно и Вие, както и аз, много добре знаем, че точно по толкова време – три часа – и с такъв маниер на поведение се характеризират подобни прояви на един друг държавен глава – на руският президент Владимир Путин. Той поне на два пъти вече е правил подобни неща и винаги в подобен формат и с такава продължителност. В това отношение смятам, че Първанов смело черпи от „челният съветски (в случаят руски) опит“. Още една „червена точка“ за нашият президент в опита му да „путинизира“ България. В случаят, това обаче едва ли е най-важното. Няма лошо да се копира от руснаците (те пък ги копират от американците) подобни медийни изяви.
Въпросът е какво точно каза президентът Първанов и какво означава това за нас?
Притеснявам се, че често сме склонни да гледаме на Първанов с предубеждение – по презумпция смятаме, че той е „от лошите“ и каквото и да каже, то или няма да е вярно или няма да е добро за нас.
Продължавам да смятам Първанов за идеологически мой „неприятел“ (аз съм си антикомунист), но това не означава, че трябва вечено да го плюем за щяло и нещяло.
Още повече, че той вече кара своят втори мандат – хубав или лош, бившо ченге или бивш комунист, хората са си го избрали, без значение дали на мен ми харесва или не – това е демокрацията, съобразявам се с мнението на мнозинството.
А и Първанов сякаш израстна за тези години. Не смятам че е прекалено „идеологически обременен“ или твърде „проруски настроен“. Той сякаш води една „политика на възможностите“ – прави това, което смята за възможно или това което, според него, е за доброто за държавата. Така решил, така направил – затова има власт в ръцете си и мандат за прокаравне на някаква политика. Добро или зло – историята ще покаже, твърде е рано да му правим оценки, без да се влияем от личните си политически пристарстия. Поне на мен ми е малко трудно и вероятно не съм достатъчно обективен в преценката си за него.
Но фактът, че той със сигурност няма да е вечно държавен глава и надявам се, не се бори за пореден мандат, му дава известно предимство да е малко извън ежедневните политически и котерийни борби, да погледне, ако може, над дребнотемието на деня. Мисля че, донякъде успява или поне дава вид, че се старае.
Исках да кажа, че предпочитам ясното еднолично управление на една личност с много власт и правомощия за къс период, от колкото неясната, почти неограничена в пространството власт на една или няколко партии, неясно от кого изхранвани. Ясно е само че този политически модел, който сега набжлюдаваме има претенциите да е вечен във времето, да се самопроизвежда непрекъснато, без много-много да ни пита, харесва ли ни това или не, искаме ли го или имаме нещо против властта на партиите…
Така че, нека да видим до къде ще успее в това отношение президентът. Склонен ли е да подкрепи стремежът на (някой) граждани към по широка демокрация в противовес на ологархичната партокрация? Или всичко е само игра на популизъм, за кой ли път?
Аз искрено му пожелавам успех в това му начинание, стига и той да е искрен. Защото всеки подобен, макар и негов, успех би бил успех и за всички граждани на страната, включително и за мен самият.
Разбира се, нека не забравяме думите на Хайтов, че едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто е да го направиш. Добре ще е да видим, доколко може да брои президентът Първанов.